Jun 24, 2008, 2:32 PM

Някой ме събуди

  Poetry » Love
774 0 9
НЯКОЙ МЕ СЪБУДИ

Някой нощес ме събуди.
Навярно луната,
на пръсти повдигната,
през прозореца гледа къде съм.
Полекичка вдига
нагоре завивката
и нежно над мен се надвесва.

Някой нощес ме събуди.
Усещам по кожата
мокри незнайни следи
като от лека, изпълнена с обич целувка.
Нощният вятър ли
тихо по пода върви,
или в просъница тъй ми се струва?










Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...