Няколко години по-късно
Късно заспивам
и късно се събуждам.
В съня ми за малко се появяваш ти,
а аз сякаш гледам всичко отстрани.
Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“..
Поглеждам едва реалността и се унасям в дълбока тъга.
Затварям пак очи и моля те без глас: „ Остани..
В миналото ме върни.. “
Закъснях..
Съмна се
и всичко свърши.
Побеснях.
Тази любов ще ме довърши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Томова Все права защищены
