Късно заспивам
и късно се събуждам.
В съня ми за малко се появяваш ти,
а аз сякаш гледам всичко отстрани.
Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“..
Поглеждам едва реалността и се унасям в дълбока тъга.
Затварям пак очи и моля те без глас: „ Остани..
В миналото ме върни.. “
Закъснях..
Съмна се
и всичко свърши.
Побеснях.
Тази любов ще ме довърши.
© Мария Томова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
