Няколко хайкута
Горещо кафе
в малка чашка.
Огън на разсъмване
***
Голото дърво
подслон не дава.
И листо не трепва даже.
***
Кръгла маса
с четири стола.
Ехо на отминал смях.
***
И тази сутрин
небето е оловносиво,
а под него - керемиди.
***
Пътен знак -
стрелка напред.
Протягам крак.
***
Дървената масичка
с извити орнаменти
стои невъзмутимо.
***
Лунните лъчи
огряват прашния път.
Щурец засвири.
***
Сутрешният хлад
навява спомени.
Потръпнах чак...
***
Таванска стаичка,
отгоре - гларуси.
А вътре, вътре...
***
Пада мрак.
В прозорците
изгрява слънцето.
***
Настъпи вечер.
Луната тихо свети,
а совата мълчи.
***
Ярък слънчев лъч
прободе небесата.
Прашинките танцуват.
***
Снежни полета...
По тях - следи от лапи.
Снегът се сипе.
***
Зелени дървета,
капки дъжд по листата.
Пролетна буря.
***
Прашни улици.
Натрошени камъни.
Безмълвна вечност.
***
Сиви облаци...
И дърветата зелени
тъжни са дори.
***
И вървя напред,
а всичко се повтаря.
Кръг. Назад? Напред?
***
Скуката е враг.
Вълнението - също.
Тогава? Нищо...
***
Дълбоката вода
е спокойна, без вълни.
А плитката кипи...
***
Блестящи капки
натежават по листата.
На ствола - охлюв.
***
Стара колиба.
И само вятърът
се крие вътре.
***
Ярките звезди
намигат ми отгоре.
Тихо се засмях.
***
Лунна светлина.
В спокойното море
лъчи се отразяват.
***
Дъжд валеше.
Късна зимна есен беше,
вятър в клоните стоеше.
***
Бяла тишина.
Замръзналите думи
тихо се сипят.
в малка чашка.
Огън на разсъмване
***
Голото дърво
подслон не дава.
И листо не трепва даже.
***
Кръгла маса
с четири стола.
Ехо на отминал смях.
***
И тази сутрин
небето е оловносиво,
а под него - керемиди.
***
Пътен знак -
стрелка напред.
Протягам крак.
***
Дървената масичка
с извити орнаменти
стои невъзмутимо.
***
Лунните лъчи
огряват прашния път.
Щурец засвири.
***
Сутрешният хлад
навява спомени.
Потръпнах чак...
***
Таванска стаичка,
отгоре - гларуси.
А вътре, вътре...
***
Пада мрак.
В прозорците
изгрява слънцето.
***
Настъпи вечер.
Луната тихо свети,
а совата мълчи.
***
Ярък слънчев лъч
прободе небесата.
Прашинките танцуват.
***
Снежни полета...
По тях - следи от лапи.
Снегът се сипе.
***
Зелени дървета,
капки дъжд по листата.
Пролетна буря.
***
Прашни улици.
Натрошени камъни.
Безмълвна вечност.
***
Сиви облаци...
И дърветата зелени
тъжни са дори.
***
И вървя напред,
а всичко се повтаря.
Кръг. Назад? Напред?
***
Скуката е враг.
Вълнението - също.
Тогава? Нищо...
***
Дълбоката вода
е спокойна, без вълни.
А плитката кипи...
***
Блестящи капки
натежават по листата.
На ствола - охлюв.
***
Стара колиба.
И само вятърът
се крие вътре.
***
Ярките звезди
намигат ми отгоре.
Тихо се засмях.
***
Лунна светлина.
В спокойното море
лъчи се отразяват.
***
Дъжд валеше.
Късна зимна есен беше,
вятър в клоните стоеше.
***
Бяла тишина.
Замръзналите думи
тихо се сипят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
Досега публикувах мои стари неща,а оттук нататък трябва да започвам да измислям нови. Лелеее,ужас! 
