16 июл. 2019 г., 17:40  

Няколко крачки

549 5 11

 

 

 

 

 

Само  няколко крачки до себе си ,

тягостно е да ги извървя ,

от усмивката ти са обсебени 

ненаситните ми сетива.

 

Оживяваш във влажните сънища

и се давя в море от нега,

но наяве се спъвам из трънища,

жадна болката да притъпя.

 

Тези няколко крачки до пóлета

в тях се лутам безумно сама,

падам и призовавам неволята

да те върне назад към дома.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за вниманието,Младене, много мило!
  • Последните крачки преди политането са най-трудни, но поне знаем, че са последни! Поздравление за хубавия стих, Светулка.
  • Благодаря ви, много ме радвате с вашата съпричастност!
  • Хубаво.
  • Поздравления! Пътят към себе си е нещо осъзнато, винаги след преживян катаклизъм, понякога е труден, но пречиства. А без любовта и неволята - няма да е път към себе си, а просто блуждаене.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...