Jul 16, 2019, 5:40 PM  

Няколко крачки 

  Poetry » Love
332 5 11

 

 

 

 

 

Само  няколко крачки до себе си ,

тягостно е да ги извървя ,

от усмивката ти са обсебени 

ненаситните ми сетива.

 

Оживяваш във влажните сънища

и се давя в море от нега,

но наяве се спъвам из трънища,

жадна болката да притъпя.

 

Тези няколко крачки до пóлета

в тях се лутам безумно сама,

падам и призовавам неволята

да те върне назад към дома.

 

© СК All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието,Младене, много мило!
  • Последните крачки преди политането са най-трудни, но поне знаем, че са последни! Поздравление за хубавия стих, Светулка.
  • Благодаря ви, много ме радвате с вашата съпричастност!
  • Хубаво.
  • Поздравления! Пътят към себе си е нещо осъзнато, винаги след преживян катаклизъм, понякога е труден, но пречиства. А без любовта и неволята - няма да е път към себе си, а просто блуждаене.
  • Някаква тъга,Светличка....Ти поне си млада!И красиво пишеш!И можеш да пишеш за любов.....А аз за всичко викам неволята,помага....
  • Оценявам присъствието ви при мен,мили хора, както и сърдечно ви благодаря - за прочита, коментара или сърчицето!
  • Най-големите крачки! Мн силно пресъздадено!
  • Хареса ми!!
  • Силно е - Поздрави, Светли!
    Оживяваш във влажните сънища
    и се давя в море от нега,
    но наяве се спъвам из трънища,
    жадна болката да притъпя.
  • Крачките са бродене и изпитание човешко!
    Понякога забързани, понякога трудно овладими!
    Връщането към себе си-е ретроспекция в миналото!
    Но и препятствие за настоящето!
    Поздрави!
Random works
: ??:??