Няколко крачки

Poesía » De amor

548 5 11

Само няколко крачки до себе си ,

тягостно е да ги извървя ,

от усмивката ти са обсебени

ненаситните ми сетива.

Оживяваш във влажните сънища

и се давя в море от нега,

но наяве се спъвам из трънища,

жадна болката да притъпя.

Тези няколко крачки до пóлета

в тях се лутам безумно сама,

падам и призовавам неволята

да те върне назад към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Благодаря за вниманието,Младене, много мило!

2019-07-17T19:41:20+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Последните крачки преди политането са най-трудни, но поне знаем, че са последни! Поздравление за хубавия стих, Светулка.

2019-07-17T14:02:11+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви, много ме радвате с вашата съпричастност!

2019-07-17T13:51:46+03:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво.

2019-07-17T11:21:20+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Поздравления! Пътят към себе си е нещо осъзнато, винаги след преживян катаклизъм, понякога е труден, но пречиства. А без любовта и неволята - няма да е път към себе си, а просто блуждаене.

2019-07-17T11:09:51+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0