Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища
и се давя в море от нега,
но наяве се спъвам из трънища,
жадна болката да притъпя.
Тези няколко крачки до пóлета
в тях се лутам безумно сама,
падам и призовавам неволята
да те върне назад към дома.