16.07.2019 г., 17:40  

Няколко крачки

546 5 11

 

 

 

 

 

Само  няколко крачки до себе си ,

тягостно е да ги извървя ,

от усмивката ти са обсебени 

ненаситните ми сетива.

 

Оживяваш във влажните сънища

и се давя в море от нега,

но наяве се спъвам из трънища,

жадна болката да притъпя.

 

Тези няколко крачки до пóлета

в тях се лутам безумно сама,

падам и призовавам неволята

да те върне назад към дома.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за вниманието,Младене, много мило!
  • Последните крачки преди политането са най-трудни, но поне знаем, че са последни! Поздравление за хубавия стих, Светулка.
  • Благодаря ви, много ме радвате с вашата съпричастност!
  • Хубаво.
  • Поздравления! Пътят към себе си е нещо осъзнато, винаги след преживян катаклизъм, понякога е труден, но пречиства. А без любовта и неволята - няма да е път към себе си, а просто блуждаене.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...