19 февр. 2009 г., 12:45

Няколко залъка време

1.1K 0 13
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ

 

Майка и татко живеят сами.

Аз им доставям надежда...

Тъй и дъждецът напролет ръми,

облака сив щом процежда...

 

Татко лежи и не става цял ден,

с хора умрели говори...

Аз се усещам предаден и в мен

детство и старост пак спорят...

 

Ала не чувствам виновност и страх,

даже не нося и бреме.

Те са ми дали предимство пред тях -

няколко залъка време!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, Руми, чак пък толкова... Чел съм къде-къде по-ужасни неща! Приятен остатък от почивните дни! Благодаря за прочита!
  • Не знам защо чак сега откривам твоите стихове... Невероятни са!
  • Благодаря, че сте прочели, Петя, Райсън, Таня, Дочка и Елица! Желая ви приятен остатък от зимния, снежен ден!
  • Предимство е да си и доставчик на надежда. Не всеки го може!
    Поздрав за стиха!
  • "Аз се усещам предаден и в мен

    детство и старост пак спорят..."

    Познато като чувство...Ех, Животе
    в тепсията си всичко ни поднасяш.
    И го приемаме дори и с неохота
    защото то е просто част от нас...

    Аплодисменти!Страхотно пишеш!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...