Feb 19, 2009, 12:45 PM

Няколко залъка време 

  Poetry » Phylosophy
791 0 13
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ

 

Майка и татко живеят сами.

Аз им доставям надежда...

Тъй и дъждецът напролет ръми,

облака сив щом процежда...

 

Татко лежи и не става цял ден,

с хора умрели говори...

Аз се усещам предаден и в мен

детство и старост пак спорят...

 

Ала не чувствам виновност и страх,

даже не нося и бреме.

Те са ми дали предимство пред тях -

няколко залъка време!...

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??