19 feb 2009, 12:45

Няколко залъка време

1.1K 0 13
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ

 

Майка и татко живеят сами.

Аз им доставям надежда...

Тъй и дъждецът напролет ръми,

облака сив щом процежда...

 

Татко лежи и не става цял ден,

с хора умрели говори...

Аз се усещам предаден и в мен

детство и старост пак спорят...

 

Ала не чувствам виновност и страх,

даже не нося и бреме.

Те са ми дали предимство пред тях -

няколко залъка време!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, Руми, чак пък толкова... Чел съм къде-къде по-ужасни неща! Приятен остатък от почивните дни! Благодаря за прочита!
  • Не знам защо чак сега откривам твоите стихове... Невероятни са!
  • Благодаря, че сте прочели, Петя, Райсън, Таня, Дочка и Елица! Желая ви приятен остатък от зимния, снежен ден!
  • Предимство е да си и доставчик на надежда. Не всеки го може!
    Поздрав за стиха!
  • "Аз се усещам предаден и в мен

    детство и старост пак спорят..."

    Познато като чувство...Ех, Животе
    в тепсията си всичко ни поднасяш.
    И го приемаме дори и с неохота
    защото то е просто част от нас...

    Аплодисменти!Страхотно пишеш!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...