Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
19 feb 2009, 12:45

Няколко залъка време

1.1K 0 13
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ

 

Майка и татко живеят сами.

Аз им доставям надежда...

Тъй и дъждецът напролет ръми,

облака сив щом процежда...

 

Татко лежи и не става цял ден,

с хора умрели говори...

Аз се усещам предаден и в мен

детство и старост пак спорят...

 

Ала не чувствам виновност и страх,

даже не нося и бреме.

Те са ми дали предимство пред тях -

няколко залъка време!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Е, Руми, чак пък толкова... Чел съм къде-къде по-ужасни неща! Приятен остатък от почивните дни! Благодаря за прочита!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Не знам защо чак сега откривам твоите стихове... Невероятни са!
  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря, че сте прочели, Петя, Райсън, Таня, Дочка и Елица! Желая ви приятен остатък от зимния, снежен ден!
  • Елишка (Елица Стоянова)
    Елишка (Елица Стоянова)
    Предимство е да си и доставчик на надежда. Не всеки го може!
    Поздрав за стиха!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Аз се усещам предаден и в мен

    детство и старост пак спорят..."

    Познато като чувство...Ех, Животе
    в тепсията си всичко ни поднасяш.
    И го приемаме дори и с неохота
    защото то е просто част от нас...

    Аплодисменти!Страхотно пишеш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0