12 мая 2007 г., 12:37

Някоя друга 

  Поэзия
626 0 10
Нещо ми гнети сърцето
и злокобно ме държи в плен.
Нещо мира не ми дава
и ме превръща в тлен.
Аз съм някоя друга.
В същото тяло, но с друга душа.
Опитвам се да изплувам.
Опитвам се да се спася.
Вътре в мен всичко е черно,
обвита съм в мрак и тъма.
Надежда за мен не съществува -
всичко добро и светло умря.
Днес искам да запазя
малка трохичка любов.
Утре осъзнавам,
че не мога да се спася.
Смаза ме живота покварен,
превърна ме в кошмар.
Толкова се страхувам,
че се плаша и от себе си аз.
Обич - чувство непознато!
Любов, нежност, морал...
Нима някой си въобразява
че все още съществуват на този свят?

                                                                                                            05г.

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Йоанна
  • М прекрасено пишеш.Четох доста твои стихотворения,напълни ми душата!!!Благодаря ти много!
  • Да,права си Абигейл!Поздрав!
  • ..Успех и от мен..!Когато любовта връхлети--непременно ще я усетиш..!
  • Благодаря!
  • Благодаря на всички!!!
  • Само човек със светла душа,може да пише като теб!
    Повярвай в мечтите!
  • Стихът е много хубав.Искрено ти пожелавам да срещнеш истинската любов,която ще те направи истински щастлива.Която отново ще ти върне вярата и надеждата в доброто.Желая ти късмет!!!Не се отчайвай!!!
  • Да,наистина това е моментно чувство!!!Благодаря!
  • Любовта съществува, а ти си още съвсем мъничка!Това е само моментно чувство добре изразено и написано.
Предложения
: ??:??