12 мая 2007 г., 12:37

Някоя друга

794 0 10
Нещо ми гнети сърцето
и злокобно ме държи в плен.
Нещо мира не ми дава
и ме превръща в тлен.
Аз съм някоя друга.
В същото тяло, но с друга душа.
Опитвам се да изплувам.
Опитвам се да се спася.
Вътре в мен всичко е черно,
обвита съм в мрак и тъма.
Надежда за мен не съществува -
всичко добро и светло умря.
Днес искам да запазя
малка трохичка любов.
Утре осъзнавам,
че не мога да се спася.
Смаза ме живота покварен,
превърна ме в кошмар.
Толкова се страхувам,
че се плаша и от себе си аз.
Обич - чувство непознато!
Любов, нежност, морал...
Нима някой си въобразява
че все още съществуват на този свят?

                                                                                                            05г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...