Някъде знам, че те има...

Някъде знам, че трептиш...

и зовеш ме, без звук и без име

и целуваш на ум устните ми.

Някъде знам, че жадуваш,

може би моята чиста любов.

С дъгата цветна флиртуваш,

щерка на син небосвод.

Може би, ще ме съзреш с очи...

във вишната, цъфнала на пролет.

Разпиляла аромат призован от мечти

литнал високо с пчелите в полет.

А когато докоснеш ме ти...

не с ръце, а с най- нежният шепот...

ще разпознае в миг моето сърце,

близка вселена с най-нежният трепет.