Някъде
406
0
0
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш,
може би моята чиста любов.
С дъгата цветна флиртуваш,
щерка на син небосвод.
Може би, ще ме съзреш с очи...
във вишната, цъфнала на пролет.
Разпиляла аромат призован от мечти
литнал високо с пчелите в полет.
А когато докоснеш ме ти...
не с ръце, а с най- нежният шепот...
ще разпознае в миг моето сърце,
близка вселена с най-нежният трепет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
