Някъде

Poesía

416 0 0

Някъде знам, че те има...

Някъде знам, че трептиш...

и зовеш ме, без звук и без име

и целуваш на ум устните ми.

Някъде знам, че жадуваш,

може би моята чиста любов.

С дъгата цветна флиртуваш,

щерка на син небосвод.

Може би, ще ме съзреш с очи...

във вишната, цъфнала на пролет.

Разпиляла аромат призован от мечти

литнал високо с пчелите в полет.

А когато докоснеш ме ти...

не с ръце, а с най- нежният шепот...

ще разпознае в миг моето сърце,

близка вселена с най-нежният трепет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0