20 июл. 2008 г., 13:54

Някъде далече...

2K 0 4
Някъде далече                       Някъде далече,                       където ще избягам.                       Където ще мога вече                       да започна да забравям.                       Някъде далече,                       някъде отвъд дъгата,                       умът, от теб обречен,                       ще може да освободи душата.                       Някъде далече                       зад облаците бели,                       далеч, където сълза потече,                       ще забравя онези дни остарели.                       Някъде далече,                       където не ще те има                       и онзи образ вечен                       най-после ще отмине.                       Някъде далече                       от всяка мъка забранена,                       Кръвта бавно се отече                       и болката ще бъде победена.                       Някъде далече                       от онез лъжи красиви,                       когато ти да спреш не понечи,                       а моите молитви търпеливи                       заминаха... някъде далече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...