20 jul 2008, 13:54

Някъде далече...

2K 0 4
Някъде далече                       Някъде далече,                       където ще избягам.                       Където ще мога вече                       да започна да забравям.                       Някъде далече,                       някъде отвъд дъгата,                       умът, от теб обречен,                       ще може да освободи душата.                       Някъде далече                       зад облаците бели,                       далеч, където сълза потече,                       ще забравя онези дни остарели.                       Някъде далече,                       където не ще те има                       и онзи образ вечен                       най-после ще отмине.                       Някъде далече                       от всяка мъка забранена,                       Кръвта бавно се отече                       и болката ще бъде победена.                       Някъде далече                       от онез лъжи красиви,                       когато ти да спреш не понечи,                       а моите молитви търпеливи                       заминаха... някъде далече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...