Някъде, където вълчицата вие.....
Тук... някъде... съм тъжна, различна и малко добра!
Като песен, чута във утрото,
като нов аромат, вдъхнат, когато целуваш ме,
като стих посветен ти със обич!
Там... някъде... тая моя обич толкова ранима и истинска!
Невидяна, неразбрана от бездумие,
трепери измръзнала от сталактмита топящ се!
Той е толкоз бляскъв и конусен... и боли ме.
Аз съм всъшност малко момиче,
което иска да бъде обичано...!
Там... някъде, слънцето плаче и глухо е!
И самичка останала в преспите,
като вълчица вия за самеца,
гладна за Него, да го изпивам със устни!
И прегърната, прибрана на топло в сърцето му,
да изрисувам с дъха си - звезда,
за да ни свети по-пътя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
