Dec 11, 2007, 7:36 AM

Някъде, където вълчицата вие..... 

  Poetry » Love
675 0 6

Тук... някъде... съм тъжна, различна и малко добра!

Като песен, чута във утрото,

като нов аромат, вдъхнат, когато целуваш ме,

като стих посветен ти със обич!

Там... някъде... тая моя обич толкова ранима и истинска!

Невидяна, неразбрана от бездумие,

трепери измръзнала от сталактмита топящ се!

Той е толкоз бляскъв и конусен... и боли ме.

Аз съм всъшност малко момиче,

което иска да бъде обичано...!

Там... някъде, слънцето плаче и глухо е!

И самичка останала в преспите,

като вълчица вия за самеца,

гладна за Него, да го изпивам със устни!

И прегърната, прибрана на топло в сърцето му,

да изрисувам с дъха си - звезда,

за да ни свети по-пътя!

                                        

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??