svetlamila (Светла)
65 151
5 апр. 2012 г., 15:37

Някъде, но къде 

  Поэзия » Другая
1083 0 5

Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и
отчаяние, листата на дърветата
падат бързо, отгоре някой им праща
нови листа и нимфи, протяжни и унили.
На Венера влюбени двойки (или тройки),
ядат печени кестени.
Мъже с домино, жени със светли
приумици и силен ток между розите.
На Нептун режат страха на парчета
и го хвърлят в гаснещия здрач,
полугорди същества имат тежка
карма. На Плутон пътуват с автобуси,
наподобяващи мотогондоли,
пишат с черни букви, миришат на папрат.
На Юпитер се плезят помежду си,
изпращат картички на Сузана от
Мексико, други жужат като самотни мухи.
На Земята са стъклени мечтатели,
подаряват си пера от пъргави гарвани.
Навсякъде увеселителни и хубави неща.
Водата е гладка, а тялото ти
винаги е готово за любов.
Някъде, но къде.

© Светла Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен ми се иска да те познавам!..
  • ... не зная къде съм
    ... но не съм на Земята
    ... там няма такива цветя
    и си толкова хубава...
    сама като цвете
    разлистена роза
    (... познавам тази планета)
    обрамчена с капки роса...
    сякаш някой
    (влюбен в теб Малък принц)
    за тебе е плакъл
    и ти сега изпиваш
    тези сълзи

  • Не те познавам...но искам...!
  • заплювам си Венера
  • Определено е хубаво, че сме тук, нали...
    Чудесно си го казала!

    Поздрави от Джон Картър, принцесо Дея!
Предложения
: ??:??