5.04.2012 г., 15:37

Някъде, но къде

1.3K 0 5

Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и
отчаяние, листата на дърветата
падат бързо, отгоре някой им праща
нови листа и нимфи, протяжни и унили.
На Венера влюбени двойки (или тройки),
ядат печени кестени.
Мъже с домино, жени със светли
приумици и силен ток между розите.
На Нептун режат страха на парчета
и го хвърлят в гаснещия здрач,
полугорди същества имат тежка
карма. На Плутон пътуват с автобуси,
наподобяващи мотогондоли,
пишат с черни букви, миришат на папрат.
На Юпитер се плезят помежду си,
изпращат картички на Сузана от
Мексико, други жужат като самотни мухи.
На Земята са стъклени мечтатели,
подаряват си пера от пъргави гарвани.
Навсякъде увеселителни и хубави неща.
Водата е гладка, а тялото ти
винаги е готово за любов.
Някъде, но къде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми се иска да те познавам!..
  • ... не зная къде съм
    ... но не съм на Земята
    ... там няма такива цветя
    и си толкова хубава...
    сама като цвете
    разлистена роза
    (... познавам тази планета)
    обрамчена с капки роса...
    сякаш някой
    (влюбен в теб Малък принц)
    за тебе е плакъл
    и ти сега изпиваш
    тези сълзи

  • Не те познавам...но искам...!
  • заплювам си Венера
  • Определено е хубаво, че сме тук, нали...
    Чудесно си го казала!

    Поздрави от Джон Картър, принцесо Дея!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....