3 сент. 2009 г., 15:36

Някъде, някога?

725 0 4

Някъде, някога

дружно живели

чичовци, стринки,

вуйчовци, лели.

Цяло семейство

с дядо и баба.

Дружно деляли

боба и хляба.

Но се задало

новото време

и им създало,

виж ли, проблеми.

Фирма с парици

общи открила

тази сплотена

фамилия мила.

Барче с атракции,

после маркети

и във окото

взело да свети.

Кой от машина,

кой от кантара,

тайно от общото

почнал да бара.

И с крамолите,

като зараза,

свили гнезденце

завист, омраза.

Чичковци, стринки,

вуйчовци, лели,

в свои палати

вече живели.

С пенсийка малка

за млякото, хляба,

самотни останали

дядо и баба.

Живеят и днес

(със чужда опора)

в дом за самотни

възрастни хора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харита Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...