Sep 3, 2009, 3:36 PM

Някъде, някога?

729 0 4

Някъде, някога

дружно живели

чичовци, стринки,

вуйчовци, лели.

Цяло семейство

с дядо и баба.

Дружно деляли

боба и хляба.

Но се задало

новото време

и им създало,

виж ли, проблеми.

Фирма с парици

общи открила

тази сплотена

фамилия мила.

Барче с атракции,

после маркети

и във окото

взело да свети.

Кой от машина,

кой от кантара,

тайно от общото

почнал да бара.

И с крамолите,

като зараза,

свили гнезденце

завист, омраза.

Чичковци, стринки,

вуйчовци, лели,

в свои палати

вече живели.

С пенсийка малка

за млякото, хляба,

самотни останали

дядо и баба.

Живеят и днес

(със чужда опора)

в дом за самотни

възрастни хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...