Като светлината...
След толкова измислени любови,
потъвам в безпощадна самота.
Затварям и последната врата,
поставям на сърцето си окови.
Измислен свят! Невидима преграда
към всичките жадувани неща.
Сама не мога да я разруша –
опитвам се и безутешно страдам.
Ела, тъй както идва светлината,
и с първия пробил небето лъч
в пространството за нас прокарай път.
И двамата да продължим нататък,
където само изгреви ни чакат
и в споменте е останал мракът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
