Като светлината...
След толкова измислени любови,
потъвам в безпощадна самота.
Затварям и последната врата,
поставям на сърцето си окови.
Измислен свят! Невидима преграда
към всичките жадувани неща.
Сама не мога да я разруша –
опитвам се и безутешно страдам.
Ела, тъй както идва светлината,
и с първия пробил небето лъч
в пространството за нас прокарай път.
И двамата да продължим нататък,
където само изгреви ни чакат
и в споменте е останал мракът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
