6 нояб. 2010 г., 13:00

Няма

1K 0 22

Искам да трещя

Като мълния в небето

Няма...

Тръпчица ще бъда 

В сърцето

Искам да буча

Като порой

Няма...

Като цвят

Тихо ще цъфтя

Като кон...

След водопой

Ще препускам 

Сред полята

Като земетръс 

Искам да люлея

Няма...

Като песен 

Аз ще се разлея

За да стопля

Нечия душа

Като дъжд...

Ще заваля 

Искам с обич

Всичките да  напоя

Като огън 

Искам да горя

Няма...

Никого да изпепеля

Ще бъда светлина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...