Мини по улицата
и се спри. Постой,
не си отивай.
Дори не ме поглеждай,
направи се, че ме няма,
за мен е без значение.
По-важното е,
че те виждам...
Обади се и ми говори.
Не спирай. Разказвай нещо.
Или просто си измисляй.
Смислено, безсмилено,
за мен е без значение.
По-важно е да чувам
твоя глас…
Това ми е достатъчно.
Така ще знам,
че още жив съм,
че имам шанс
да спра изтичащите
мигове на своя пуст
живот.
© Камен Все права защищены