Няма да има спасение
Празнувам уморена
самотата си безкрайна,
безнадеждна и унила съм,
но няма да престана
да се боря като птица
с ледения вятър,
да убивам за искрица
любов, а не театър...
Да намирам думи,
с които болка да всявам,
да обсебвам ума ти
и да те покосявам...
Отново и отново в теб да се вселявам,
да ме молиш безсилен
да не те наранявам,
като дъждовни капки
душата ти да разпилявам...
Като пясък в пустинята,
като огън в камината,
сърцето ти изгубено ще стене,
но няма да има прошка...
Няма да има спасение!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
