Няма да има спасение
Празнувам уморена
самотата си безкрайна,
безнадеждна и унила съм,
но няма да престана
да се боря като птица
с ледения вятър,
да убивам за искрица
любов, а не театър...
Да намирам думи,
с които болка да всявам,
да обсебвам ума ти
и да те покосявам...
Отново и отново в теб да се вселявам,
да ме молиш безсилен
да не те наранявам,
като дъждовни капки
душата ти да разпилявам...
Като пясък в пустинята,
като огън в камината,
сърцето ти изгубено ще стене,
но няма да има прошка...
Няма да има спасение!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
