Няма да поискам да останеш!
И, повярвай, липсва ми желание -
с думи любовта ни да нахраня,
да я задържа със оправдания!
Дълго си играхме на доверие -
някъде по пътя се разминахме...
Дните си превърнахме в истерия,
в спомен от това, което имахме...
Със лъжи погребахме пожарите,
във които дишаха сърцата ни -
въглените в тях дори не пареха!
В близостта не тръпнеха телата ни...
Жалко е да скриваме вините си
за студа в докоснатите длани,
да обиждаме с трохи душите си...
Няма да поискам да останеш!
© Мариела Челебиева Все права защищены
Това не е критика и не бих си позволила да го напиша, ако не виждах, че можеш...