25.01.2009 г., 22:29

Няма да поискам да останеш

1.6K 0 14

Няма да поискам да останеш!

И, повярвай, липсва ми желание -

с думи любовта ни да нахраня,

да я задържа със оправдания!

 

Дълго си играхме на доверие -

някъде по пътя се разминахме...

Дните си превърнахме в истерия,

в спомен от това, което имахме...

 

Със лъжи погребахме пожарите,

във които дишаха сърцата ни -

въглените в тях дори не пареха!

В близостта не тръпнеха телата ни...

 

Жалко е да скриваме вините си

за студа в докоснатите длани,

да обиждаме с трохи душите си...

Няма да поискам да останеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мариела, харесвам стиховете ти. Имат хубав ритъм. Докосваш с тях. Имаш талант. Сега ще ти кажа нещо съвсем приятелски, защото този талант заслужава да се впрегне и в не толкова личностни послания. Опитай образът в стиховете ти да е сборен, а не толкова индивидуален, така че всеки да се познае в тях. Тогава вече те ща са безспорна поезия.
    Това не е критика и не бих си позволила да го напиша, ако не виждах, че можеш...
  • Силно е!
  • Прочетох няколко твои стихове и... Ще се върна за още, пишеш много силно и финалите ти са невероятни
  • да обиждаме с трохи душите си...

    Няма да поискам да останеш!

    Прекрасно!!!
  • Хубаво,много е мелодично!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...