25.01.2009 г., 22:29

Няма да поискам да останеш

1.6K 0 14

Няма да поискам да останеш!

И, повярвай, липсва ми желание -

с думи любовта ни да нахраня,

да я задържа със оправдания!

 

Дълго си играхме на доверие -

някъде по пътя се разминахме...

Дните си превърнахме в истерия,

в спомен от това, което имахме...

 

Със лъжи погребахме пожарите,

във които дишаха сърцата ни -

въглените в тях дори не пареха!

В близостта не тръпнеха телата ни...

 

Жалко е да скриваме вините си

за студа в докоснатите длани,

да обиждаме с трохи душите си...

Няма да поискам да останеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мариела, харесвам стиховете ти. Имат хубав ритъм. Докосваш с тях. Имаш талант. Сега ще ти кажа нещо съвсем приятелски, защото този талант заслужава да се впрегне и в не толкова личностни послания. Опитай образът в стиховете ти да е сборен, а не толкова индивидуален, така че всеки да се познае в тях. Тогава вече те ща са безспорна поезия.
    Това не е критика и не бих си позволила да го напиша, ако не виждах, че можеш...
  • Силно е!
  • Прочетох няколко твои стихове и... Ще се върна за още, пишеш много силно и финалите ти са невероятни
  • да обиждаме с трохи душите си...

    Няма да поискам да останеш!

    Прекрасно!!!
  • Хубаво,много е мелодично!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...