Няма да си тръгна...
Родино моя, красив мой свободен и просторен, светъл рай...
Кой красотите ти лъчисти няма да познай?
Твоите високи сини небеса
ил твоите нежни огледални езера...
Планините ти високи, свободни, непокорни,
подпечатани с кръвта на нашите герои...
Ил почвите ти черни, животворни, плодородни,
извоювани с меч и огън във ръката от децата твои...
Тук се аз родих, с душа, горда, неподвластна.
Не мога вече да вирея в тая стая, задушаваща и тясна.
Ще се покажа аз навън и ще се боря за теб, родино моя, за живот.
И тук аз ще си умра, със сърце българско до гроб...
Няма да си тръгна, няма да избягам.
Няма да ме видиш ти, багажа си да стягам.
Няма аз дори за миг да те предам.
Ще остана тук при теб, защото знам,
че ти си моето късче земя,
че ти си моя дом и храм на моята душа...
И знай добре, че си една единствена България на света
и само тук ще чувствам в мойте жили да тече горда свобода...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Dark Shadow Все права защищены
