15 июн. 2006 г., 22:08

НЯМА ДА СПРА

Поэзия

980 0 1

Няма Да Спра

Защо тъга се стича по детските лица?
Къде изчезна всичко, светът облян в мъгла?
Защо ли днес не чувам птиците в дъжда?
Искам да сънувам, но това е реалността.

Не мога да избягам от тази самота.
Не мога, но не вярвам, че свършва тук светът:
крилете ще разперя, напред ще полетя.
Докато не те намеря, няма аз да спра!

Тялото напразно бори се с духа.
Докато не те намеря, няма аз да спра!
Погледи прозрачни стрелват се към мен,
из улиците мрачни аз се губя всеки ден

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬