Jun 15, 2006, 10:08 PM

НЯМА ДА СПРА

  Poetry
974 0 1

Няма Да Спра


Защо тъга се стича по детските лица?
Къде изчезна всичко, светът облян в мъгла?
Защо ли днес не чувам птиците в дъжда?
Искам да сънувам, но това е реалността.


Не мога да избягам от тази самота.
Не мога, но не вярвам, че свършва тук светът:
крилете ще разперя, напред ще полетя.
Докато не те намеря, няма аз да спра!


Тялото напразно бори се с духа.
Докато не те намеря, няма аз да спра!
Погледи прозрачни стрелват се към мен,
из улиците мрачни аз се губя всеки ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има и светъл лъч тук.Това е силата,събрана от теб,с която ще продължиш да търсиш-до резултат.
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...