Всеки път, когато ме поглеждаше, сърцето ми трепваше,
но не от радост, а от болка, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато ми се усмихваше, лицето ми започваше да грее,
но това траеше само миг, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато минаваше край мен, беше като сън,
от който не исках да се събуждам, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки миг, прекаран с теб беше колкото вълшебен,
толкова и болезнен, защото знаех, че няма да те имам.
Ти беше в съня ми.
Ти беше в ума ми.
Мечтаех да те докосна.
Мечтаех да те прегърна.
Радостта ми в сълзи се превърна,
защото знаех, че няма да те имам.
Колкото и да е трудно, колкото и да боли,
живота продължава... нали ?
И ако в някой мрачен ден ме срещнеш натъжен,
не ме питай защо съм така, просто така е в любовта.