10 апр. 2007 г., 00:57

Няма да те имам

1.1K 0 1
Всеки път, когато ме поглеждаше, сърцето ми трепваше,
но не от радост, а от болка, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато ми се усмихваше, лицето ми започваше да грее,
но това траеше само миг, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато минаваше край мен, беше като сън,
от който не исках да се събуждам, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки миг, прекаран с теб беше колкото вълшебен,
толкова и болезнен, защото знаех, че няма да те имам.
Ти беше в съня ми.
Ти беше в ума ми.
Мечтаех да те докосна.
Мечтаех да те прегърна.
Радостта ми в сълзи се превърна,
защото знаех, че няма да те имам.
Колкото и да е трудно, колкото и да боли,
живота продължава... нали ?
И ако в някой мрачен ден ме срещнеш натъжен,
не ме питай защо съм така, просто така е в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...