Apr 10, 2007, 12:57 AM

Няма да те имам

  Poetry
1.1K 0 1
Всеки път, когато ме поглеждаше, сърцето ми трепваше,
но не от радост, а от болка, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато ми се усмихваше, лицето ми започваше да грее,
но това траеше само миг, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки път, когато минаваше край мен, беше като сън,
от който не исках да се събуждам, защото знаех, че няма да те имам.
Всеки миг, прекаран с теб беше колкото вълшебен,
толкова и болезнен, защото знаех, че няма да те имам.
Ти беше в съня ми.
Ти беше в ума ми.
Мечтаех да те докосна.
Мечтаех да те прегърна.
Радостта ми в сълзи се превърна,
защото знаех, че няма да те имам.
Колкото и да е трудно, колкото и да боли,
живота продължава... нали ?
И ако в някой мрачен ден ме срещнеш натъжен,
не ме питай защо съм така, просто така е в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...