17 авг. 2016 г., 23:30

Няма да ти кажа остани

579 1 8

Няма да ти кажа - "остани", 
дори и всичко вътре в мен да вика! 
Далеч отивай, пълен е светът с жени, 
аз тежък камък вече в гърдите имам... 

 

Няма да ти кажа - "с мен бъди", 
дори душата да е в скръб обвита. 
Когато тръгваш вратата бързо затвори, 
не искам след тебе студ да лъха... 

 

Няма да ти кажа - "мен помни",  
чувствата отдавна вече са в боклука. 
Споменът за теб много дълго ще горчи...
Тръгвай вече... Желая ти сполука!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че грешиш в представянето си в профила ти, поетеса си и то много добра. Поздрави за хубавото стихотворение.
  • Благодаря и на теб, Дочка!
  • Нека не горчи от болка ... Докосваща думи.
  • Благодаря, че се отбихте при мен, както и за хубавите коментари.
    Желая Ви сполука и хубави почивни дни в най-добрия смисъл на думата!
  • И не трябва! Хареса ми.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....