17.08.2016 г., 23:30 ч.
Няма да ти кажа остани
Няма да ти кажа - "остани",
дори и всичко вътре в мен да вика!
Далеч отивай, пълен е светът с жени,
аз тежък камък вече в гърдите имам...
Няма да ти кажа - "с мен бъди",
дори душата да е в скръб обвита.
Когато тръгваш вратата бързо затвори,
не искам след тебе студ да лъха...
Няма да ти кажа - "мен помни",
чувствата отдавна вече са в боклука.
Споменът за теб много дълго ще горчи...
Тръгвай вече... Желая ти сполука!
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мисля, че грешиш в представянето си в профила ти, поетеса си и то много добра. Поздрави за хубавото стихотворение.
-
Благодаря и на теб, Дочка!
-
Нека не горчи от болка ... Докосваща думи.
-
Благодаря, че се отбихте при мен, както и за хубавите коментари.
Желая Ви сполука и хубави почивни дни в най-добрия смисъл на думата! -
И не трябва! Хареса ми.
-
Дали Лирическата ще бъде помнена не зависи нито от нея, нито от загърбилия я обожател. Това е Божия работа. Но героинята постъпва правилно, пожелавайки на финала сполука. Трябва да завършваме с добро, защото нито срещите нито разделите са в наша власт. В наша власт е да се опитваме да правим добро. Това е единствената ни привилегия, с която ни е удостоил Създателя. Поздрав, Пламена и весел уикенд. Горе главата!
-
Добро утро, мила Плами!С всяка следваща творба си по-добра.Харесва
ми поведението на героинята ти - жената защитаваща достойнството си!Радвам ти се и ти желая винаги да си с творческо вдъхновение!
Прегръщам те! -
Ако можеше човек да забравя това което иска, това което го наранява би било хубаво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
