4 дек. 2018 г., 21:41

Няма да трепна 

  Поэзия
2000 16 16

Няма да трепна

 

Ако ми припомниш коя съм,

ако ме сетиш, че мъка съм преяла,

че животът е полегнало осем…

може би ще стана за мъничко цяла…

 

и че, не душата ми, виси на косъм,

а сърцето, някак си е отесняло

дордето се изкапваше кат восък

и като фитил сега е оголяло…

 

Ако ме хванеш за ревера

и силно, зверски ме раздрусаш

и с тухла връз лелеяна химера

зандана ми разбуташ –

 

може би ще се разсмея

в истеричен кикот като вещерка,

сетне със мъглите ще се слея

и ще посипя аромат на мащерка

 

Ако полите подпалиш на лудата

ще заклокочат ли в мене отварите,

или искрите ще родят заблудата,

че Сибила съм, родена от кладите.

 

Ако леко душата ми разлистиш,

но нежно както глухарче се взема

ще се разпилея ли, как мислиш

или към звездите ще поема?

 

Ако можеш (и не се страхуваш)

на леда в гръдта ми да се сгрееш

и с мен…ако „на косъма” виснеш

няма да трепна – ти просто ме люлееш.

 

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зашеметяваща образност!... Поздрави, Рени!
  • Харесах! Напомня ми за "Сто образа" на Шандьор Петьофи
  • Поздравявам те сърдечно и тук, Рени! Твоята поезия толкова много ми липсваше!
  • Гавраиле,
    Хермневет си ти - признавам
    (разбра какво обединявам)
    минало и бъдеще са „на една ръка”
    (Сибила се страхува от това)
    полетът, вещаеш - е с отсрочка,
    след миналото най-подхожда „Точка!”
    Бъдещето трябва да гадаем;
    лед не трябва ми назаем;
    Прахан за огън - ще дерзаем!
    Път и ароматна нежност „по петите”-
    и Любовта сама ще доведе „звездите”


    Наде, мила, благодаря ти!
  • Бъдете щастливи!
  • Такъв стих,не лед в гърдите ,а огън го ражда!
    Като Хермевет
    Сибила разгадавам
    пътят към звездите
    е отсрочен
    една мюбов до нея
    разпознавам
    път обсипан с нежност
    е посочен.
    Поздравления!!!
  • Иржи, благодаря ти за хубавия и закачлив коментар! - права си, но все още не съм във форма... и все пак наскоро ще стана по-активна.

    Марианче, много благодаря!
  • Явно си "поизтрепала жабите",Рени,и се радвам да те видя!Надявам се и ръката да е вече наред и ще те виждаме и по нашите страници!А тук сякаш казваш "не човек,а желязо..."няма да трепнеш пред трудностите!А за коментара на Любо!!-нямам думи!Заслужен отговор с най-прекрасен стих!
  • Исмаиле, сърдечно благодаря!

    Дани, Жени, и на вас затова, че поставихте в любими!
  • Аплодисменти!
  • Стойчо, Силве, Аделина, Лия, благодаря ви за хубавите думи!

    Любо, прекрасни слова в това стихотворение! Трогна ме и благодаря, скъпи!

    Благодаря за любими, Младене, Бърнс!
  • Аз малко ще си помълча, защото е така приятно, отново рими да чета, приятелска усмивка да ме топли. Благодаря на силната жена, на вярата в сърцето и душата, а думите са красота, когато искреност те крият и блестят в позлата.
    Знаеш...
  • Моя свята любов


    Моя късна и свята любов,
    обич моя, дори несънувана,
    ти дойде като тих благослов,
    като ласка, отдавна жадувана.

    Ти дойде и донесе смирение,
    на душата ми нежност копняла -
    две сърца да туптят в единение,
    с топлината във нас оживяла.

    Остани, в моя свят, остани,
    прогони мразовитата зима!
    Прегърни ме с любов, прегърни -
    още нежност в сърцето ми има!

    Без остатък на теб ще я дам -
    ти за мене си „всичкото всичко”
    няма никога да те предам,
    мое щастие - ти си едничко!
  • Оглеждам се за теб постоянно, очаквам те и в проза! Поздрави, силна индивидуалност както винаги!
  • Да обичаш такава жена е магия и благодат!
    Почитания, Рени!
  • Твърде искрено,за да се съмнявам!
Предложения
: ??:??