4 дек. 2018 г., 21:41

Няма да трепна 

  Поэзия
869 16 16

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зашеметяваща образност!... Поздрави, Рени!
  • Харесах! Напомня ми за "Сто образа" на Шандьор Петьофи
  • Поздравявам те сърдечно и тук, Рени! Твоята поезия толкова много ми липсваше!
  • Гавраиле,
    Хермневет си ти - признавам
    (разбра какво обединявам)
    минало и бъдеще са „на една ръка”
    (Сибила се страхува от това)
    полетът, вещаеш - е с отсрочка,
    след миналото най-подхожда „Точка!”
    Бъдещето трябва да гадаем;
    лед не трябва ми назаем;
    Прахан за огън - ще дерзаем!
    Път и ароматна нежност „по петите”-
    и Любовта сама ще доведе „звездите”


    Наде, мила, благодаря ти!
  • Бъдете щастливи!
  • Такъв стих,не лед в гърдите ,а огън го ражда!
    Като Хермевет
    Сибила разгадавам
    пътят към звездите
    е отсрочен
    една мюбов до нея
    разпознавам
    път обсипан с нежност
    е посочен.
    Поздравления!!!
  • Иржи, благодаря ти за хубавия и закачлив коментар! - права си, но все още не съм във форма... и все пак наскоро ще стана по-активна.

    Марианче, много благодаря!
  • Явно си "поизтрепала жабите",Рени,и се радвам да те видя!Надявам се и ръката да е вече наред и ще те виждаме и по нашите страници!А тук сякаш казваш "не човек,а желязо..."няма да трепнеш пред трудностите!А за коментара на Любо!!-нямам думи!Заслужен отговор с най-прекрасен стих!
  • Исмаиле, сърдечно благодаря!

    Дани, Жени, и на вас затова, че поставихте в любими!
  • Аплодисменти!
  • Стойчо, Силве, Аделина, Лия, благодаря ви за хубавите думи!

    Любо, прекрасни слова в това стихотворение! Трогна ме и благодаря, скъпи!

    Благодаря за любими, Младене, Бърнс!
  • Аз малко ще си помълча, защото е така приятно, отново рими да чета, приятелска усмивка да ме топли. Благодаря на силната жена, на вярата в сърцето и душата, а думите са красота, когато искреност те крият и блестят в позлата.
    Знаеш...
  • Моя свята любов


    Моя късна и свята любов,
    обич моя, дори несънувана,
    ти дойде като тих благослов,
    като ласка, отдавна жадувана.

    Ти дойде и донесе смирение,
    на душата ми нежност копняла -
    две сърца да туптят в единение,
    с топлината във нас оживяла.

    Остани, в моя свят, остани,
    прогони мразовитата зима!
    Прегърни ме с любов, прегърни -
    още нежност в сърцето ми има!

    Без остатък на теб ще я дам -
    ти за мене си „всичкото всичко”
    няма никога да те предам,
    мое щастие - ти си едничко!
  • Оглеждам се за теб постоянно, очаквам те и в проза! Поздрави, силна индивидуалност както винаги!
  • Да обичаш такава жена е магия и благодат!
    Почитания, Рени!
  • Твърде искрено,за да се съмнявам!
Предложения
: ??:??