Няма да трепна
Няма да трепна
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм,
а сърцето, някак си е отесняло
дордето се изкапваше кат восък
и като фитил сега е оголяло…
Ако ме хванеш за ревера
и силно, зверски ме раздрусаш
и с тухла връз лелеяна химера
зандана ми разбуташ –
може би ще се разсмея
в истеричен кикот – като вещерка,
сетне със мъглите ще се слея
и ще посипя аромат на мащерка
Ако полите подпалиш на лудата –
ще заклокочат ли в мене отварите,
или искрите ще родят заблудата,
че Сибила съм, родена от кладите.
Ако леко душата ми разлистиш,
но нежно – както глухарче се взема –
ще се разпилея ли, как мислиш
или към звездите ще поема?
Ако можеш (и не се страхуваш)
на леда в гръдта ми да се сгрееш
и с мен…ако „на косъма” виснеш –
няма да трепна – ти просто ме люлееш.
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
