Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм,
а сърцето, някак си е отесняло
дордето се изкапваше кат восък
и като фитил сега е оголяло…
Ако ме хванеш за ревера
и силно, зверски ме раздрусаш
и с тухла връз лелеяна химера
зандана ми разбуташ – ...