Няма да трепна
Няма да трепна
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм,
а сърцето, някак си е отесняло
дордето се изкапваше кат восък
и като фитил сега е оголяло…
Ако ме хванеш за ревера
и силно, зверски ме раздрусаш
и с тухла връз лелеяна химера
зандана ми разбуташ –
може би ще се разсмея
в истеричен кикот – като вещерка,
сетне със мъглите ще се слея
и ще посипя аромат на мащерка
Ако полите подпалиш на лудата –
ще заклокочат ли в мене отварите,
или искрите ще родят заблудата,
че Сибила съм, родена от кладите.
Ако леко душата ми разлистиш,
но нежно – както глухарче се взема –
ще се разпилея ли, как мислиш
или към звездите ще поема?
Ако можеш (и не се страхуваш)
на леда в гръдта ми да се сгрееш
и с мен…ако „на косъма” виснеш –
няма да трепна – ти просто ме люлееш.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зашеметяваща образност!... Поздрави, Рени!
-
Харесах! Напомня ми за "Сто образа" на Шандьор Петьофи
-
Гавраиле,
Хермневет си ти - признавам
(разбра какво обединявам)
минало и бъдеще са „на една ръка”
(Сибила се страхува от това)
полетът, вещаеш - е с отсрочка,
след миналото най-подхожда „Точка!”
Бъдещето трябва да гадаем;
лед не трябва ми назаем;
Прахан за огън - ще дерзаем!
Път и ароматна нежност „по петите”-
и Любовта сама ще доведе „звездите”
Наде, мила, благодаря ти! -
Бъдете щастливи!
-
Такъв стих,не лед в гърдите ,а огън го ражда!
Като Хермевет
Сибила разгадавам
пътят към звездите
е отсрочен
една мюбов до нея
разпознавам
път обсипан с нежност
е посочен.
Поздравления!!! -
Иржи, благодаря ти за хубавия и закачлив коментар! - права си, но все още не съм във форма... и все пак наскоро ще стана по-активна.
Марианче, много благодаря! -
Явно си "поизтрепала жабите",Рени,и се радвам да те видя!Надявам се и ръката да е вече наред и ще те виждаме и по нашите страници!А тук сякаш казваш "не човек,а желязо..."няма да трепнеш пред трудностите!А за коментара на Любо!!-нямам думи!Заслужен отговор с най-прекрасен стих!
-
Исмаиле, сърдечно благодаря!
Дани, Жени, и на вас затова, че поставихте в любими! -
Аплодисменти!
-
Стойчо, Силве, Аделина, Лия, благодаря ви за хубавите думи!
Любо, прекрасни слова в това стихотворение! Трогна ме и благодаря, скъпи!
Благодаря за любими, Младене, Бърнс! -
Аз малко ще си помълча, защото е така приятно, отново рими да чета, приятелска усмивка да ме топли. Благодаря на силната жена, на вярата в сърцето и душата, а думите са красота, когато искреност те крият и блестят в позлата.
Знаеш... -
Моя свята любов
Моя късна и свята любов,
обич моя, дори несънувана,
ти дойде като тих благослов,
като ласка, отдавна жадувана.
Ти дойде и донесе смирение,
на душата ми нежност копняла -
две сърца да туптят в единение,
с топлината във нас оживяла.
Остани, в моя свят, остани,
прогони мразовитата зима!
Прегърни ме с любов, прегърни -
още нежност в сърцето ми има!
Без остатък на теб ще я дам -
ти за мене си „всичкото всичко”
няма никога да те предам,
мое щастие - ти си едничко! -
Оглеждам се за теб постоянно, очаквам те и в проза! Поздрави, силна индивидуалност както винаги!
-
Да обичаш такава жена е магия и благодат!
Почитания, Рени! -
Твърде искрено,за да се съмнявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
