"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ"
Студено е.
Лед сковава моето сърце.
Вятарът пронизва моето лице.
Всичко се къса.
Всичко умира.
Остават само лъжи.
Остава и глухата болка в мен да гори.
Минало старо и скъпо,
минало мое и твое,
минало близко и някак далечно,
спомени, болка, мечти.
Да, това бяхме аз и ти!
Всичко за тебе аз давах,
всичко, най-вече мене дори.
Но нещо сякаш изчезна,
няма го пламъкьт, разбери.
Когато ти си замина,
след теб оставих порой от горчиви сълзи
и питам се: какво ми стори ти?
А отговор няма, а само Мълчи!
Когато замина, остана пусто и празно в мен,
остана раздяла,
останах самичка в нечий студен плен!
Обичам те!
Този пламък в мен завинаги ще гори,
но няма да има, мило, кой да го сподели,
защото мой не ще си Ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Миткова Все права защищены
