"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ"
Студено е.
Лед сковава моето сърце.
Вятарът пронизва моето лице.
Всичко се къса.
Всичко умира.
Остават само лъжи.
Остава и глухата болка в мен да гори.
Минало старо и скъпо,
минало мое и твое,
минало близко и някак далечно,
спомени, болка, мечти.
Да, това бяхме аз и ти!
Всичко за тебе аз давах,
всичко, най-вече мене дори.
Но нещо сякаш изчезна,
няма го пламъкьт, разбери.
Когато ти си замина,
след теб оставих порой от горчиви сълзи
и питам се: какво ми стори ти?
А отговор няма, а само Мълчи!
Когато замина, остана пусто и празно в мен,
остана раздяла,
останах самичка в нечий студен плен!
Обичам те!
Този пламък в мен завинаги ще гори,
но няма да има, мило, кой да го сподели,
защото мой не ще си Ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Миткова Всички права запазени
