zver4eto-f (Виктория Миткова)
2 1
24.04.2007 г., 18:40 ч.

"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ" 

  Поезия
626 0 3

Студено е.
Лед сковава моето сърце.
Вятарът пронизва моето лице.
Всичко се къса.
Всичко умира.

Остават само лъжи.
Остава и глухата болка в мен да гори.
Минало старо и скъпо,
минало мое и твое,
минало близко и някак далечно,
спомени, болка, мечти.
Да, това бяхме аз и ти!

Всичко за тебе аз давах,
всичко, най-вече мене дори.
Но нещо сякаш изчезна,
няма го пламъкьт, разбери.
Когато ти си замина,
след теб оставих порой от горчиви сълзи
и питам се: какво ми стори ти?
А отговор няма, а само Мълчи!

Когато замина, остана пусто и празно в мен,
остана раздяла,
останах самичка в нечий студен плен!

Обичам те!
Този пламък в мен завинаги ще гори,
но няма да има, мило, кой да го сподели,
защото мой не ще си Ти.

© Виктория Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??