Няма гъби
Надолу по баира слизам.
Градчето е наблизо, в ниското.
Изобщо никого не виждам.
А да ви кажа - и не искам.
И на обувката хортувам:
- Не ритай падналите дЪрвя!
Обувка чува ли? Не чува.
И аз изобщо не се сърдя!
Омекнала ми е душата.
И тук посядам, там посядам.
Да се не види и ръката!
Все към шишенцето посяга.
Едно пластмасово шишенце.
Във вътрешния джоб го пазя.
Какво красиво лятно денче!
И той като шишето - празен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
