19 июл. 2007 г., 10:56

Няма ли кой да ме тресне по главата!

1.1K 0 23
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми.
Не искам да копнея вероятности.
Каква ти рана - белег на челото ми
вещае за сърцето неприятности.
И трескаво, като отказала цигарите,
отново към цигарата посягам.
Залива ме вълна. В стомаха пари.
Копнеж забравен вените ми стяга.
Крещи ми се от струпани емоции.
Усещам как се лутат сетивата ми.
В момента си мечтая за комоцио,
за да избяга демонът в главата ми.
По дяволите, искам да престана!
Не бива да разравям пепелищата.
От първата любов остава рана.
А въглените тлеят във огнищата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...