Jul 19, 2007, 10:56 AM

Няма ли кой да ме тресне по главата! 

  Poetry
907 0 23
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми.
Не искам да копнея вероятности.
Каква ти рана - белег на челото ми
вещае за сърцето неприятности.
И трескаво, като отказала цигарите,
отново към цигарата посягам.
Залива ме вълна. В стомаха пари.
Копнеж забравен вените ми стяга.
Крещи ми се от струпани емоции.
Усещам как се лутат сетивата ми.
В момента си мечтая за комоцио,
за да избяга демонът в главата ми.
По дяволите, искам да престана!
Не бива да разравям пепелищата.
От първата любов остава рана.
А въглените тлеят във огнищата.

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??