19 jul 2007, 10:56

Няма ли кой да ме тресне по главата!

  Poesía
1.1K 0 23
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми.
Не искам да копнея вероятности.
Каква ти рана - белег на челото ми
вещае за сърцето неприятности.
И трескаво, като отказала цигарите,
отново към цигарата посягам.
Залива ме вълна. В стомаха пари.
Копнеж забравен вените ми стяга.
Крещи ми се от струпани емоции.
Усещам как се лутат сетивата ми.
В момента си мечтая за комоцио,
за да избяга демонът в главата ми.
По дяволите, искам да престана!
Не бива да разравям пепелищата.
От първата любов остава рана.
А въглените тлеят във огнищата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...