14 янв. 2008 г., 13:16

Няма нищо безмислено (миниатюри)

1.2K 0 4

 

* * * 

Щрак. Всичко се видя.

Светкавицата показа колко

не-каквато-си-мислех-че-съм,

съм в действителност.

 

Лица

Чудничко как в състава на монетата

се включват две лица,

а самата тя

нито чува, нито вижда, нито знае,

нито може да бъде подведена

под отговорност.

 

Хората винаги претендират...

За мисленето са нужни доказателства.

Без тях, то е просто претенция.

 

Среща (в бъдеще време)

Моментно тракащи случайности

чакат да бъдат закупени

преди денонощния магазин да затвори.

Заговори ме!

 

"Гледна точка без хоризонт"

Хоризонтът ни смила

множество точки

в издатъчен признак

на истерично мълчание,

когато ударим на камък.

 

Мисъл

Стихийно безразборна се оказах.

Шарено в стъклата се огледах

и после нечии очи замазах,

уж да пръкне се в сърцата им напредък.

 

Смисловно

Ако за миг се вгледаш в живота,

нищичко няма да видиш.

Само нечия дъска, дето хлопа

и сума ти празнотии.

 

След толкова много глупави стиховидни нещица ми се дояде

(или Няма нищо безмислено)

Щрих насам - щрих натам

сякаш ми се ще да ям.

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щрих насам - щрих натам

    сякаш ми се ще да ям.

    хаххх найс, найс
  • "Среща (в бъдеще време)

    Моментно тракащи случайности

    чакат да бъдат закупени

    преди денонощния магазин да затвори.

    Заговори ме!"-това най-много ми хареса!Е и другите са супер
    Поздравчета!



  • Аплодисменти!!!
  • Поздравления!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...