Няма си заглавие :(

Обичам да слушам меланхоличната песен

на пролетния дъжд, бършейки едрите

восъчни капки, милващи  смарагдовото ти лице.

И тогава животът струва ми се ценен,

радост детска среща се с любов младежка,

устни женски, меки, жадни за милувка,

сблъскват се с мъжки, едри, страстно груби,

и съдба в съдба навлиза, ражда се любов

цъфтяща, прелестна и мила.