Обичам да слушам меланхоличната песен
на пролетния дъжд, бършейки едрите
восъчни капки, милващи смарагдовото ти лице.
И тогава животът струва ми се ценен,
радост детска среща се с любов младежка,
устни женски, меки, жадни за милувка,
сблъскват се с мъжки, едри, страстно груби,
и съдба в съдба навлиза, ражда се любов
цъфтяща, прелестна и мила.
© Соня All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
