Няма си заглавие :(

Poetry » Love

1.2K 0 0

Обичам да слушам меланхоличната песен

на пролетния дъжд, бършейки едрите

восъчни капки, милващи смарагдовото ти лице.

И тогава животът струва ми се ценен,

радост детска среща се с любов младежка,

устни женски, меки, жадни за милувка,

сблъскват се с мъжки, едри, страстно груби,

и съдба в съдба навлиза, ражда се любов

цъфтяща, прелестна и мила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0