Няма те!

Нещо искам да накарам в твоите гърди да трепне,
тихичко отново, от радост да се сепне!
Сърцето ми пак "веселко" да може да прошепне,
а лицето ти пред моите очи да светне!

Ето, че отново за тебе мисля само,
къде си, как си, помниш ли ме още...
Поглеждам аз назад през рамо,
с тебе пак се разминавам нощем...

Пиша съобщения безброй
едно от друго все досадни,
но не зная аз за кой
те са безпощадни!

Познато чувство пак подтискам,
желая да те видя - Истина е да!
Но толкова ли много искам -
да те зърна само, обгърнат съм в тъга...

Сълзи в очите ми напират,
тез очи само в теб се взират...

Но теб те няма, пак те няма,
Ах, дано да е измама!